Етичен кодекс и професионални насоки на Асоциацията на реставраторите в България

Приет на събрание на секция “Реставрация” при СБХ през 2002 г. и ОС на Асоциацията на реставраторите в България (АРБ) през ноември 2003, последна редакция, приета на ОС на АРБ през декември 2004 г.

 

Преамбюл

Първостепенна задача на професионалните реставратори, личности с богата практика и университетско образование, е запазването на културните ценности. Обектите, на които обществото придава конкретна художествена, историческа, документална, естетическа, научна, духовна или религиозна стойност и които обикновено нарича "културни ценности", конституират материалното и културно наследство на идните поколения. Поверени от обществото на реставратора, той поема отговорност към собственика или законния пазител, към автора или създателя, към обществото и потомството като цяло за запазване на културната им стойност. Тази задача обуславя съхраняването на културните стойности, независимо от техния собственик, възраст, състояние на завършеност и цена. Етичният кодекс, синтезира водещите принципи на професията и ги поставя в услуга на запазването на културните ценности. Спазването на Етичния кодекс и Професионалните насоки е въпрос на лична отговорност. Реставраторът трябва да се ръководи от тези документи в своята професионална практика.

 

Общи принципи при прилагане на кодекса

Член 1 Етичният кодекс обединява принципите, задълженията и поведението, към които всеки член на професионалната общност трябва да се стреми при упражняването на професията на реставратор. Всеки реставратор допринася за разбирането и прилагането на Етичния Кодекс.

Член 2 Професията на реставратора представлява дейност от обществен интерес и практикуването й трябва да бъде съгласувано с всички национални и европейски закони и споразумения.

Член 3 Реставраторът работи директно върху културните ценности и е персонално отговорен пред собственика и обществото. Той упражнява професията си свободно, без ограничение върху независимостта му. Има право да откаже всяка поръчка, която противоречи на духа на този етичен кодекс.

Член 4 Неспазването на принципите, задълженията и забраните на кодекса създават непрофесионална практика и дискредитират името на професията.

Задължения по отношение на културните ценности

Член 5 Реставраторът трябва да има респект към естетическата и историческа значимост  и уникалност както и физическа цялост на културните ценности, поверени на неговите грижи.

 Член 6 Реставраторът приема поръчки и упражнява професията си единствено в границите на своята компетентност, опит, умения и познание. Реставраторът не трябва нито да започва, нито да продължава третиране, което би ощетило културните ценности.

Член 7    Реставраторът трябва да работи максимално добре, без да прави никакви компромиси по отношение на своята работа, независимо от пазарната стойност на културните ценности. Когато условията налагат професионална намеса при ограничени ресурси, реставраторът също не прави компромис с качеството на работата си.

 Член 8  Реставраторът трябва да се стреми да използва само продукти, материали и процедури в съответствие със съвременното ниво на познание, които няма да навредят на културните ценности, околната среда или хората. Самото третиране и използваните материали не трябва да възпрепятстват бъдещи проучвания, намеса и анализи. Реставраторът полага усилия да минимизира риска от своята работа.

 Член 9  При необходимост, реставраторът се консултира със специалисти като им предоставя необходимата информацията, с която разполага.

 Член 10  Реставраторът не отнема никакъв материал или елемент/детайл/ от културните ценности освен ако не възпрепятства запазването им или влияе на естетическата или историческата им стойност. Отстранените материали се съхраняват по възможност и процедурата изцяло се документира.

 Член 11 Реставраторът се стреми да обогатява своите познания и умения с цел непрекъснато да подобрява качеството на своята професионална работа.

Член 12  Реставраторът поема отговорност за културното наследство/ценности/, като дава указания за правилно използване, съхранение, излагане, опаковане и транспортиране.     

Член 13  Документирането на културните ценности трябва да включва записи и отчети на диагностичното проучване, реставрационните интервенции,  изследвания и друга значима информация. Реставраторската документация е неделима част от цялостната документация на културните ценности и до нея трябва да бъде осигурен съответен достъп.

Член 14 Реставраторът, в сътрудничество с други професионалисти, свързани с културните ценности, трябва да има предвид социалния елемент при използването на културните ценности.

Член 15  Когато социалната полза от културните ценности е несъвместима с тяхното запазване, реставраторът дискутира със собственика или юридическия пазител дали една репродукция /копие/ е подходящо междинно решение. Реставраторът препоръчва съответните репродукционни процедури, за да не бъде увреден оригинала.

Член 16  При екстремни обстоятелства, когато културните ценности са пряко застрашени, реставраторът оказва незабавна помощ независимо от областта на специализацията си.

Задължения към собственика, юридическия пазител/ползвател/ или отговорната за културните ценности институция

Член 17  Реставраторът информира подробно възложителя  за своята работа и определя най-подходящите условия за продължително съхранение.

Член 18  Реставраторът е обвързан от професионална тайна по отношение на собственика на обекта.

Задължения към колегите и професията

Член 19  Реставраторът поддържа дух на уважение към достойнството на колегите си и професията.

Член 20  Реставраторът трябва да допринася за развитието на професията като довършва вече започната или развива своя изследователска дейност, публикува изводи и наблюдения, работи със студенти или стажанти. Съобразно познанията, компетенцията, техническите умения и времето си той участва в обучението на по-неопитни реставратори, стажанти и помощници. Реставраторът е отговорен за всяка работа извършвана от тях под негово ръководство и наблюдение.

Член 21  Реставраторът създава по-широка популярност и интерес към професията чрез професионални или публични презентации, лекции, диалог.

 Член 22  За да не накърнява достойнството и вярата в професията, реставраторът приема само подходящи публични изяви във връзка с работата си.

Член 23  Записи, засягащи реставрационния процес, за който реставраторът е отговорен, са негова интелектуална собственост (съгласно условията на наемния му договор).

Член 24  Участието в търговията на културни ценности не е обект на  дейността на реставратора.

Професионални насоки за практикуване на професията Реставратор

Професионалният реставратор трябва да се ръководи в практиката си от тези предписания, допълнителните коментари и Етичния Кодекс. Допълнителните коментари имат за цел да разширят този документ, като внесат яснота и тълкования.

Професионално поведение

  1. Реставраторът се съобразява с националното законодателство в сферата на опазването на културните ценности, както и законите и подзаконовите нормативни актове, засягащи професионално здраве, околна среда и собственост.
  2. Независимо от наемната форма, реставраторът следва определени стандарти за сигурност и безопасност, включително договори, такси и реклама.
  • Здраве и безопасност: Реставраторът трябва да познава спецификата на материалите, които използва и степента на тяхната безвредност и информира заинтересованите лица.
  • Сигурност: Реставраторът трябва да осигурява добри работни условия и условия за сигурно и безопасно съхранение на културните ценности.
  • Договори: Реставраторът може да влиза в договорни условия с лица, институции /частни и държавни/, стига договорените условия да не противоречат на принципите на Кодекса и Професионалните насоки.
  • Възнаграждения: Реставраторът получава възнаграждение, адекватно на извършената услуга и съобразено с тарифата, приета от професионалната общност. Възнаграждението може да се дели в случаите, когато работата и отговорността също е поделена.
  • Реклама: Реклама и представяне от професионалния реставратор се извършва само при наличие на съответните професионални документи и точно описание на услугите, които извършва.
  1. В професионално отношение, реставраторът трябва да споделя всяка нова информация за ефикасност на материали или процедури, за да сътрудничи на изследователския процес в по-широк мащаб.
  2. Комуникации: Комуникацията между реставратора и възложителя /собственика, пазителя, или отговорната за културните ценности институция/, е  от съществено значение за осигуряването на споразумение, което отразява споделените решения.
  3. Взаимно съгласие: Професионалният реставратор може да извършва намеси само при постигнато взаимно съгласие /споразумение/ с възложителя. Възложителят следва да бъде информиран за всички обстоятелства, които налагат значителни промени в споразумението.
  4. Поверителност: Реставраторът се ръководи, както от Етичния кодекс, така и от желанието на собственика и не публикува наблюдения/оценки/ без съгласието му.
  5. Наблюдение/Надзор:           Реставраторът е лично отговорен за работи, които предоставя на свои колеги, стажанти, студенти, помощници и др. Той няма право да преотстъпва или предоговаря работа върху културните ценности ако не може пряко да следи за изпълнението и/или не е сигурен дали квалификацията на практикуващия отговаря на изискванията и качеството на работата.
  6. Образование: В рамките на своето познание, време, способности, реставраторът се насърчава да участва в обучението на реставраторски персонал.
  7. Консултации:           Тъй като няма реставратор, експерт във всяка област на реставрацията, последният може да се консултира с колеги, а в някои случаи може да е необходимо да насочи възложителя към друг професионалист, по-опитен или с по-добро оборудване, за да извърши договорената дейност.
  8. Референции и препоръки: Реставраторът не дава препоръки на трети лица за свои колеги ако лично не познава работата им и не е убеден в професионалните им качества. Той може да бъде помолен да свидетелства за неетично поведение.
  9. Неетично поведение:  Неетично поведение и нарушаване на разпоредбите на професионалната общност се докладват в писмена форма на президента/председателя/ на тази общност, или съответната комисия, които могат да възбудят дисциплинарни действия.
  10. Конфликт на интереси:  Реставраторът трябва да е наясно, че творческото сътрудничество, авторството, похвалите са честа причина за професионален сблъсък на интереси. Реставраторът            трябва да избягва ситуации и предпоставки, които могат да доведат до конфликт на интереси, което е в ущърб на работата му. Недопустимо е прикриването или подаването на невярна професионална информация.

Роля на реставратора

Основната роля на реставратора е запазването на културните ценности в полза на настоящите и бъдещите поколения. Реставраторът допринася за възстановяването и разбирането на културните им стойности в исторически и естетически аспект, както и за запазване на физическата им цялост.

Реставраторът провежда и носи отговорност за диагностичното проучване, реставрационното третиране на обекта, както и за документирането на всички процедури.

Диагностично проучване и научно изследване

Включва установяването на състава и състоянието на културните ценности, идентификацията, степента и естеството на изменението, оценка на причините за влошаване на състоянието и определяне на вида и степента на необходимото третиране. То включва съставянето и изучаването на съответната документация.

  1. Мотивировка: Внимателният оглед и оценка на състоянието на културните ценности е в основата на всяко бъдещо действие на реставратора. Преди извършване на намеси, които могат да внесат промени в културните ценности, реставраторът трябва да аргументира тази необходимост.
  2. Взимане на проби и провеждане на тестове: Необходимо е предварително съгласие на собственика преди отстраняването на материал от културните ценности. Води се запис за операциите и при възможност отнетият материал се запазва.
  3. Интерпретация на резултатите и атрибуция: Заключения за възраст, произход и автентичност се правят само при наличието на доказателства.
  4. Научни изследване: При провеждане на изследователска дейност, реставраторът трябва да се съобразява с приетите научни стандарти.

Превантивна реставрация

  1. Превантивна реставрация: Състои се от индиректни действия с цел да забави влошаването на състоянието и да се запазят културните ценности в съответствие със социалното му предназначение.  Превантивната реставрация дава указания за правилното използване на културните ценности, препоръчителни условия за употреба, боравене, съхранение, излагане, опаковане и транспортиране.

Реставрационно третиране /реставрационна намеса/

Състои се главно от директни действия върху културните ценности с цел предпазване от допълнително влошаване на състоянието му и действия върху повредени или с влошени състояние културни ценности с цел да се улесни разбирането му в неговата естетическа, историческа и физическа цялост.

  1. Уместност: Реставраторът препоръчва или извършва третиране на културните ценности само ако то няма да навреди на неговите естетически, концептуални или физически характеристики. Ако нито една интервенция не е напълно подходяща, не се препоръчва третиране.

Освен това, в компетенцията на реставратора е:

  • да разработва реставрационни програми или проучвания,
  • да дава съвети и оказва техническа помощ при реставрация на културни ценности,
  • да подготвя технически отчети за културните ценности без да оценява пазарната им стойност,
  • да се занимава с изследователска дейност в  реставрацията,
  • да разработва образователни програми и участва в преподавателска дейност
  • да разпространява информация, натрупана при проучването, третирането или изследванията за да спомага за по-доброто разбиране на професията реставратор.

1.  Материали и методи: Реставраторът е отговорен за материалите и методите, които използва при работата си, така че най-точно да отговарят на възприетата професионална практика и същевременно да не възпрепятстват   бъдещи функции, изучаване, оценка на обекта.

2.  Възстановяване на загуби: Всяко възстановяване, което попълва загуби и използваната за тази цел техники, се документира. То трябва да е обратимо и да не изменя основните естетически, концептуални и физически качества на културните ценности.

3.  Документация: Реставраторът има задължението да води и поддържа внимателен и пълен запис за проучването, третирането и изследванията върху културните ценности. При необходимост записите освен писмени са илюстровани /фотографии, схеми, таблици, диаграми, видеозаснемане и др./. Видът и обемът на документацията се съобразява с природата на обекта. Целите на тази документация са:

  • да се установи състоянието на културната ценност,
  • да помогне при нейното третиране,
  • да помогне на собственика, пазителя и обществото като цяло да разбере и вникне в неговите естетически, концептуални и физически характеристики,
  • да помогне при бъдещото изучаване, изследване и използване на обекта.

4.  Документация на проучването: Преди каквато и да е намеса, реставраторът се съобразява с проучването на културните ценности и документира наблюденията си. Тези записи идентифицират културните ценности, съдържат датата и името на проучващия. Съдържат също описание на структурата и материалите, състоянието на обекта и уместна история.

5.  Програма /план/ за реставрация: След проучването реставраторът изготвя реставраторка програма/план/, който съдържа мотивите за намеса, алтернативните подходи и потенциалния риск за обекта. Тази програма/план/ се представя на собственика /възложителя/ и се одобрява от професионална комисия.

6.  Документация на третирането: По време на третирането реставраторът описва използваните процедури и техники, вида и състава на материалите, характера на направените промени и всяка друга важна информация. Тези данни се синтезират в отчет, който може да се използва и при последващи реставрационни действия.

7.  Съхранение на документацията: Документацията е неотделима част от историята на културните ценности и трябва да се води и поддържа в достъпен и практичен вид. Копия от всички отчети, от проучването и третирането, се предоставят и на собственика, възложителя и отговорната институция, като се разяснява важността от тяхното съхранение. Документацията е също неделима част от научноизследователската дейност и развитието на професията като цяло.

Изисквания за образование

8.  За да поддържа стандартите на професията и да упражнява професията самостоятелно, реставраторът трябва да има университетска степен (минимум магистърска) или съпоставима такава (академична).

Отличаване от сходни професии

9.  Реставраторът не е нито художник, нито занаятчия. Докато художникът или занаятчията създават нови обекти или поддържат или поправят съществуващи във функционален смисъл, реставраторът има за цел запазване/съхраняване/ и възстановяване на културната им стойност.

 

Настоящият етичен кодекс,професионалните насоки и реставрационната терминология са подготвени на основата и в съответствие с E.C.C.O /European Confederation of Conservators-Restorers Organizations/.- Professional guidelines, code of ethics and basic requirements for education in conservation, с последна редакция от 2003 и 2004 год., а също и на AIC /American Institute for Conservation of Historic and Artistic Works/- code of ethics and guidelines for practice and definitions of professional terminology, чиято последна редакция е от август 1994 год.

 

Коментари

Цени - професионалният реставратор предлага услуги, а не стоки или продукти. При определяне на цената той не трябва  да подценява образованието и експертността си. Цената се обвързва с услугата, а не със стойността на културната ценност. При формирането на цената реставраторът трябва да отчита:

  • Образованието и опита си;
  • Сложността на услугата, вкл. рисковете за реставратора и културната ценност;
  • Необходимото време;
  • Време за пътуване;
  • Програма за експедиция;
  • Директни разходи като анализи, наем и др.;
  • Извънредни.

Въпреки, че практиката на фиксирани цени трябва да бъде напълно изключена, подбиването на базовите цени, приети от професионалната общност и защитени от ЗЗК, трябва да се разбира като непрофесионално поведение и не гарантира професионалното ниво на работата.

Изключение- в изключителни случаи, когато разрушаването на културната ценност е неминуемо, а средствата са ограничени, реставраторът може да работи при намалени цени или безвъзмездно.

 

Терминология

Реставрация: професията посветена на опазването на културните ценности за бъдещето. Реставрацията включва всички дейности, преки или косвени, върху обект или паметник, извършени с цел да съхранят неговата материална цялост и да гарантират уважение към неговата културна, историческа или художествена значимост. Реставрационните дейности включват диагностично проучване, научно изследване, документиране, третиране (практически реставрационни дейности), превантивни грижи, поддръжка и наблюдение/мониторинг/.

/Когато се говори за реставрация или консервация, реставратор или консерватор, става въпрос за една и съща професия и за един и същи специалист. Употребата на едната или другата дума е въпрос на традиция. Напр. в англоезичните страни се използват консервация, консерватор, а в страните с германски и романски езици- реставрация, реставратор. В България и сред специалисти, и сред хора от широката публика са популярни термините реставрация, реставратор. По тази причина в текста употребяваме реставрация и реставратор. Ако в професионалните среди и обществото се наложат другите термини- консервация и консерватор текстът може да бъде редактиран./

Диагностично проучване- изследване на структурата, материалите и състоянието на културните ценности, включително определяне на степента и причините за измененията и уврежданията.

Документация- записване в траен формат на информация, получена от реставрационните дейности.

Третиране- обмислени промени на химически и/или физически аспект на културните ценности, имащи за цел на първо място да се удължи тяхното съществуване. Третирането може да включва процедури, предназначени да поддържат целостта на културните ценности и да минимизират увреждането им, и/или процедури предназначени да възвърнат културните ценности към познато или предполагаемо състояние, често чрез добавка на неоригинални материали.

Превантивни грижи-  намаляване на увреждането и разрушаването на културните ценности чрез формулиране и осъществяване на политика и процедури за следното: подходящи условия на околната среда, пренасяне, поддържане на процедури за съхранение, изложби, опаковане, транспорт, ползване, интегриран контрол на вредителите и подготовка за непредвидени обстоятелства и противодействие.

Културни ценности и културно наследство- културни ценности са обекти, колекции, образци, структури или места, определени като имащи художествено, историческо, научно, религиозно или обществено значение. Културните ценности конституират културното наследство за идните поколения.

Реставратор е - Професионалист с висше академично или университетско образование по реставрация, който със специализираното си обучение, познания и опит извършва всички реставрационни дейности в съответствие с етичен кодекс като този, приет от ОС на АРБ и секция “Реставрация” при СБХ.

Учен-изследовател в областта на реставрацията: учен, чиято първостепенна цел е приложението на специализирани познания и умения в подкрепа на дейности по реставрация, в съответствие с приетия от АРБ и секция “Реставрация” при СБХ етичен кодекс.

Помощник-реставратор: лице, което е обучено и има опит в специфични реставрационни дейности и който работи съвместно и под ръководството на реставратор.


 
ARB © 2024